SELECT DISTINCT * FROM (SELECT * FROM wp_posts GROUP BY wp_posts.ID )b
WHERE 1=1 AND YEAR(post_date)=2008 AND MONTH(post_date)=09 AND post_date_gmt <= '2010-09-08 01:39:59' AND (post_status = "publish") AND post_status != "attachment" ORDER BY post_date DESC LIMIT 0, 7 th0ughtblog » 2008 » September
Едно документално филмче на Рос Кемп относно банди и престъпни организации в различни градове по света. Този епизод беше излъчен миналия понеделник по Sky 1 ако не ме лъже паметта. Фокусиран е върху българските джебчии/проститутки, работещи в Лондон, с участието на някои маргинали като “дон” (!?) Цветелин Кънчев, Маргарита Михнева, някои цигански сводници и проститутки, двама обезверени полицаи, и т.н. Доста интересно относно различните цигански кланове. Не представя нищо относно образованата част от българското население, историята на страната, и т.н. но пък това никога не е било фокус на предаването в който и да било от епизодите. За сметка на това, въпросният “дон” успешно използва филмчето, за да помрънка как е бил осъден за нищо, как се занимава с политика, и да се представи като лидер на циганските кланове в България. Също използвано от разни пловдивски скинарчета, и не по-малко маргинализираната “Национална Гвардия” като някаква медийна платформа.
От друга страна, изводите в края на филмчето, макар и не особено конструктивни са правилни.
Колкото повече научавам за Сара Пейлин, толкова повече се убеждавам, че изборът и за вицепрезидент на Джон МакКейн може и да е протекъл по подобие на този диалог от песента на Роби Уилямс. Още повече, изглежда че това не се отнася само за самата Сара Пейлин, а за републиканците по принцип. На фона на тлеещото недоволство към републиканците, подпалвано от време на време от поредната глупост на Джордж Буш, а също и демократичният контрол на двете камари на конгреса след mid-term изборите от 7ми Ноември 2006 изглежда, че републиканците биха имали полза от една мини-революция в културната и пи-ар война за президентството.
На пръв поглед номинацията на Джон МакКейн може и да е сравнително традиционна - будещ уважение потомствен военен, ветеран от Виетнам, военнопленник от 1967-1973, макар и наричан “отстъпник” Републиканец заради критиките си, някои от които по отношение на големите корпоративни дарения и индиректни корпоративни харчове за финансиране или подпомагане на политически кампании.
Ако се абстрахираме от историята, избора на Сара Пейлин е един доста дързък ход на кандидат за длъжност, която според моите разбирания би трябвало да не е толкова рязка и безкомпромисна. На пръв поглед този избор изглежда цели точно да покаже и „компромисната” страна на г-н МакКейн, след като самият той е критикувал предишни нейни реформи, а също така г-жа Пейлин е първият жител на Аляска, участващ в президентски избори. Нещо повече, на някои места дори се изтъкват прилики между Барак Обама и Сара Пейлин – освен, че и двамата очевидно са много добри на баскетбол, и двамата са опитвали марихуана (но не им е харесало! ), явно и двамата са тръгнали на едно „невероятно пътуване” към белия дом. Какво по-компромисно за г-н МаККейн от това да има някои (макар и смехотворни) прилики между неговият вицепрезидент и опонентът му за президентското кресло…
И ако невероятността на пътуването на сенатора от Илинойс се определя вероятно от цвета на кожата, то при г-жа Пейлин невероятното е нейният предишен политически опит. прочети останалото …
), явно и двамата са тръгнали на едно „невероятно пътуване” към белия дом. Какво по-компромисно за г-н МаККейн от това да има някои (макар и смехотворни) прилики между неговият вицепрезидент и опонентът му за президентското кресло…